Историята на пловдивския театър, и като цяло българският, е изпълнена с куриози. Те дават най-ярка и автентична картина на живота на театъра, такъв какъвто е бил без допълнителни редакции. Често предизвикват смях и очароват с наивността си.
„Хр. Дюкмеджиев тая вечер бил толкова пресипнал, че не можел да пее. Когато дошло ред да пее „Царю ле, Царю честити”, застанал до кулиса и само си отварял устата, а зад кулиса пял друг. Същата вечер в салона присъстваха жената и двете деца на П. Шилева. В 3-то действие, когато Асен съобщава на Мария: „Симо умрял, чадо!”, жената на П. Шилев, която знаяла, че мъжа ѝ играе Симо, изпищяла, децата ѝ се разплакали, станало смущение в салона. Близкостоящите до тях побързали да ѝ обяснят и успокоят и след кратко прекъсване действието продължило”.
Отново по повод “Иванко, убиецът на Асеня I”, 1889г.
