През 1908-ма година безскрупулна критика и явно недоволство от репертоара. И наченки на първите анализи на актьорско изпълнение. По-малко фалшива експресия, моля!
„Неоспорима е ползата от театъра. Не трябва да се изпуща обаче предвид, че тая полза се намира в зависимост от ред условия, без които той може да се превърне в истинска вреда или най-малко в празна забава. А в такъв случай театърът губи своето културно значение и всякакъв raison d`elre .
От репертоара на Пловдивската трупа се вижда, че тия, които са го съставяли, са били малко далеч от това съзнание. И ние не вярваме, че тоя репертоар е плод на искреното желание на актьорите, повечето от които са хора заслужаващи напълно уважение.
Така миналата събота се дадоха две комедии (а от такъв род пиеси има и други в репертоара), които могат да задоволят само безгрижните дами, но не и човек, който търси духовна храна в театъра. Наистина театърът беше посетен добре, но да се вземе това обстоятелство в полза на избора е погрешно. За играта на актьорите не говорим. Като изключим безполезните ревове на г-н Попов (Никола Т.), който изразяваше с тях всички душевни прояви на лицето, в ролята на което игра, тя беше добра. Препоръчваме на г-н Попов по-умерена интонация, защото излишните викове на сцената са негов навик.
Ние желаем трупата да избира по-добре своите пиеси. Това може би представлява известна мъчнотия предвид вкуса на сегашната публика, но нека се знае, че не публиката трябва да създава театъра, а театърът да си създава публиката.
А ние сме уверени, че пловдивският театър може да направи това.”
в. „Българско царство”, бр. 5 и 6 от 22 и 29 ноември, 1908г.
