Вероятно вече запалените от вас по хрониките се чудят защо напоследък по-рядко получавате специални пратки. Сега ще ви кажа. Както вече бях ви подсказала, готвим за издаване нещо наистина вълнуващо. А готвенето става бавно, подправките трябва да са добре подбрани и температурата на горене достатъчно силна. А за издаване къкри ръкописът на Георги Миятев, дългогодишен актьор и ръководител не само на пловдивската трупа, но и пионер и радетел за паметта на целия български театър. Постъпил на пловдивска сцена още в далечната 1894-та, когато огънят тепърва се разпалвал, той започва усърдно и самостоятелно да събира материали, свързани с развитието на театралното дело. Един такъв, не какъв да е, а материал от около 300 страници, е Ръкописът. За да не издавам повече, а да ви оставя да тръпнете, пускам “парче” от личния фонд на актьора, който дружелюбно се пази в Народна библиотека – Иван Вазов (между другото, има такъв фонд и в Държавен архив – Пловдив, но за това друг път).
Това е лично известите написано на ръка до редакцията на в. Народен глас за предстоящи представления в театър “Люксембург”, годината е 1882-ра. Билети могат да се намерят и в книжарницата на Христо Г. Данов.
Дали е вълнуващо?
