Днес много ми се прииска да пусна това. Част от изследователската мисия на театралната история ме срещна с много екземпляри на пиеси, в които намирах разписани екипите, бележки, рисунки на актьори, които са скучали по време на репетиция, вицове, мисли. За моя радост съхранени вече и грижливо подредени в кашони в едно от таванските помещения на театъра. Тези пиеси са безценни, те носят дъха на времето, информация, която понякога отсъства във всички други източници и стойност на ръкописи. Нека погледнем за малко към “Тартюф”, по изписано с молив в пиесата разчитам 1937-ма, и вероятно възстановен 1946-та година.
Вчера се навършиха 60 години от смъртта на Н.О.Масалитинов, а българската култура загуби Татяна Лолова. Имам си собствена хипотеза, че артистът никога не умира. Трансформира се в енергия, която продължава и след смъртта му да заразява театралните полета с пулсации. Нека паметта не позволи на тези пулсации да изчезват.
