Иван Вазов за съставянето на българска професионална театрална трупа в Пловдив:
„От няколко време насам съглеждаме едно странно дело в наший периодический печат. Всичките вестници имат го за мода или за закон да посвещават цели колони, за да хвалят успехите на трупата „Фасулджиян” или да ѝ приготвят по-нови.
А вярно е, че г-н Фасулджиян играе артистически.
И всички ръкоплещим.
Ний даваме на театъра на г-на Фасулджияна най-разточително, не говоря нашите пари, но нашите задушевни чувства, нашия искрен смях, нашите скудни сълзи. И сме доволни.
Но никой не се замислюва, не продумва, не споменава, не попитва: Ами ний кога? Ами нашето де е?
Ония, които мислят, не мислят за това.
Г-н Груев, какво правите? Имате отпуснати 75 000 гроша за спомагание организуванието една българска трупа, имате съчувствието, съдействието на всинца ни. Знаете ли, че ако направите само това, то ще струва повече от 20 000 предписания и циркуляр, които ще занумеровате в изходящите регистри на канцеларията си!
Журналисти! Вий се губите в областта на високата политика. Слезнете близо до нашите нужди: има една жажда да се утоли, има един позор да се премахне. Замислете се малко: защото около вас зеха да мислят.
Народът жадува за свое, вий му поднасяте чуждото.
Не настръхвате ли, като чувате, че ни се казва пред целий свят: „Болгарская интелигенция омерзилас!”. Утре друг един благодетел ще каже: „Болгарский народ не существует!”. Какво имаше да отговорите на това? Какво имаме ний – наше, свое, вечно?
Вашите витийски членове ще умрат и г-н Фасулджиян, кога да е, ще ни остави, за да дойде г-н Паскалидис, или ако щете, Паскалеску.
Ний не правим нищо, за да разлюлеем ония велики струни на човешкото сърце, които се наричат: народна гордост.
Мръднете малко де, кажете нещо де! То не е срамотно, и за българский народен театър.
Що се червите от такъва нищожна задача?
Ний се червим от нея, а историята се черви от нас
Знаете ли какво значи това смешно, това малко нещо: основание на българский народен театър?
То значи преврат.
Ако вий способствате в една хилядна част за осъществяване на тоя преврат, то вий сте изпълнили една свята мисия.”
Вечно, трептящо и актуално.
в. „Нар. глас”, бр. 368, 12 февруари 1883 г.
