Относно изграждането на пловдивски театър, местната преса проявява завидно ревностно и дръзко отношение:
„В миналогодишния бюджет на окръжната Постоянна комисия била предвидена сумата 500 000 лв. за фонд „Окръжен театър”. От тая сума пловдивският Градски театър не е получил нито една стотинка, нещо, което иде да подскаже, че този фонд е предназначен изключително да украсява културните страници на окръжния бюджет.
В същия бюджет бе предвидена сумата 300 000 лв. за поддържане на автомобил, този същия на Н.Ц.В. , който Окръжният съвет купи. Същият, който бе мълчалив зрител на нападението при Арабаконак . Горната сума изразходвана, плюс още 78 394 лв. за поправки и изчистване.
Никой не се интересува каква културна нужда представлява за Окръжния съвет бившия автомобил на държавния глава. Никой обаче не може да стои безучастен пред факта, че Окръжният съвет не е успял досега да развълнува културните си разбирания пред гигантския подвиг на Пловдивския градски театър, подвиг, който отдавна е спечелил сърцата на гражданството. И ако Окръжният съвет, изхождайки от стопанската криза, жертва на която е страната, счита че не е по силите му да поддържа едновременно две културни нужди, ние бихме се осмелили да му предложим едно просто разрешение: Продайте автомобила, но дайте да се запази театърът!”.
в. „Борба”, бр. 1465 от 10 март 1926 г.
