Ето какво говорят ръкописите за това лице:
“Драмата „Иванко” от В. Друмева е произвеждала всеки път у нашия народ силно впечатление. И защо? Защото е изигравана сполучливо ли? – Никак не, защото, първо и първо, у нас никакъв артист не съществува за тази драма, па ако ни е позволено да кажем, тя не е за сцената, а за прочит. За да докажем това, иска се много място, но за да не бъдем голословни, ще приведем за пример нашите братя чехите, които преведоха тази единствена българска драма за своя пражки театър. Тий я окастриха твърде много и я направиха достъпна за сцената. Ролята на Исака, Мария, сцената на тържеството в Търново са неща твърде много мъчни да се представят от хора, които не са артисти. Обаче при такавата трудност г-ца Шенка А. Попова изигра ролята си тъй сполучливо, щото всеки, който я вижда за пръв път на сцената, би си помислил, че тя е дошла от някой първи европейски театър. В третото действие сцената между Мария и Иванко, гдето тя го моли да не убива баща й, г-ца Ш. Попова заслужи не само ръкопляскания и акламации, но получи от благодарната публика един хубав букет от пресни цветя, два гълъба с трикольорни ленти и една златна гривна върху хубава никелова кошничка. Не сме в състояние да опишем сполучливото изигравание на ролята ѝ в гробищата, когато лудува вързана със синджири. Ще кажем само това, че публиката, която няколко години вижда г-ца Ш. Попова на сцената, остана очарована.”
По повод изиграването на драмата „Иванко, убиецът на Асеня І” на 16 март, 1889г. в театър “Люксембург”
