Наивно, романтично, сантиментално:
По повод постановката на „Романс” писателят Иван Радославов е отправил до г-жа Райна Петрова, която изпълнява централната роля, следното писмо, публикувано във в. „Юг”, бр. 3243 от 24 октомври 1929 г. :
„Госпожо,
Всяко изкуство има за цел да ни въведе в своя мир на Красота, чрез която единствено е осъществим Идеалът на нашето нравствено възмогване. И в една книга, пред едно платно, под звуковете на една симфония, които ни разкриват тайните на един неподозиран и зачарован живот, ние адмирираме гения на художника, който го е сътворил.
Във Вашата игра в „Романс” Вие ни напомняте, че творчеството на актьора е също така едно голямо изкуство и че в театъра трябва да се отива преди всичко и най-главно за него. Тук Вие щастливо се домогнахте до една истинска художествена реализация на поетически блян чрез едно дълбоко вътрешно изживяване, с една вярна мярка в жеста и една творческа проникновеност. Вашата Кавалини е един образ, който може да бъде различен от този, който друг някой би създал, но той е Ваш, само Ваш, такъв, какъвто ние не бихме се уморили да съзерцаваме. Вие постигнахте да въплотите съкровената мисъл на тогова, който с неподражаемо майсторство на словото ни е разкрил една изключителна и върховна трагедия, като ни заставихте да я изживеем и изстрадаме заедно с Вас.
За голямата наслада от всичко това не мога да изтърпя изкушението да изразя публично чувствата си на възхитен и признателен зрител Вам и колегите ви, на първо място на г-да Михал Танев и К. Попов, които съдействаха с благородни усилия да се постигне един рядък ансамбъл.
Пловдив, 15.Х.1929 г., Ив. Радославов”
