“Посетители на театъра бяха изключително живущите в центъра на града, по чиито улици, макар и мрачни, но все пак тук-там блещукаха по-начесто газови фенери и ги улесняваха по пътя за театъра и обратно за вкъщи. В крайните квартали обаче уличното осветление беше много по-слабо и цареше мрак непрогледен. Малцина, и то ревностни любители, биха се решили на тоя подвиг да излезнат от дома си нощно време из грапавия калдаръм на пловдивските улици. Всеки смелчага рискува да си строши краката или главата.”
из 1903г.